УЕФА, ФИФА и слонът в стаята
Позицията на УЕФА по случая „Балогън“ критикува решението на ФИФА, но заобикаля въпроса за възможното политическо влияние зад него.
Накратко: УЕФА публикува официална позиция във връзка с решението по случая с Фоларин Балогън, което бе предшествано от разговор между Доналд Тръмп и Джани Инфантино, иницииран от Тръмп. Големият проблем в тази позиция е онова, което тя премълчава: УЕФА критикува решението, но не назовава нито отговорните за него, нито възможността върху футболните институции да е бил оказан политически натиск.
Футболът винаги е бил арена на конфликти и напрежения, но сравнително рядко междуинституционалните проблеми придобиват публичност. Изключение е случаят от последните дни, при който УЕФА публикува критично изявление по отношение на решението на ФИФА да спре изпълнението на автоматичното наказание на Фоларин Балогън след получения червен картон на Световното първенство по футбол.
УЕФА определи решението като “безпрецедентно, неразбираемо и неоправдано”. Важна част от контекста е, че решението дойде след иницииран от Доналд Тръмп разговор между него и Джани Инфантино, в който Тръмп е поискал преразглеждане на случая, но по-късно Инфантино заяви, че дисциплинарните органи на ФИФА са независими.
Намирам позицията на УЕФА, макар и критична, за проблематична, тъй като в нея не присъстват важни теми, без които разбирането на цялата ситуация и проблема, произтичащ от нея не може да бъде постигнато в пълнота. На първо място случаят, в това изявление, е представен основно като нарушение на правилата, а не като възможен симптом на политическа намеса. Второ, критиката е насочена към самото решение, но не и към конкретни отговорни лица или институции, които са довели до него.
Политическият натиск остава извън езика на УЕФА
В петте параграфа на становището, думите “правило/правила” могат да бъдат открити изрично в три от тях, а препращането към правилата е загатнато в първия абзац, в който УЕФА определя решението по случая на Балогън, като “прекрачване на червена линия”, т.е. като нарушение на норма, пишейки следното:
“Вчерашното решение да бъде спряно за изпитателен срок от една година изпълнението на автоматичното наказание от един мач след червения картон, показан на играча Фоларин Балогън, прекрачи червена линия.”
Цитатът е показателен, защото онагледява перспективата, през която УЕФА представя решението по случая „Балогън“: като проблем, свързан преди всичко с нарушаването на регламентите на футболната игра. УЕФА е категорична, че решението е в разрез с действащата правна рамка, твърдейки, че:
“Футболът, както всеки друг спорт, се основава на правила, които са в основата на честното, почтено и прозрачно състезание. Понякога правилата подлежат на тълкуване. В този случай — не.”
На пръв поглед тази рамка изглежда напълно резонна. Но именно тя изтласква други възможни прочити и разкази за случилото се - например случая да бъде разбиран като следствие на недопустима политическа намеса или като криза на автономията на футболните институции. Това се вижда и в цялата реторична линия, която се поддържа в позицията. Тя изобилства от административно-правни формулировки: „решение“, „правилници“, „компетентни органи“, „прецедент“, докато еднаквото прилагане на правилата е разгледано като гаранция за почтеност и доверие в играта, както и за равно третиране на участниците - нещо, към което самата ФИФА призовава многократно.
Добър пример в тази посока е долният цитат:
“Когато яснотата на правилата вече не е гарантирана от техните пазители, почтеността на играта е поставена под въпрос, а доверието в състезанието е подкопано.”
По-същественото обаче е онова, което отсъства. УЕФА не включва никакви думи, фрази и изрази относно възможен политически натиск, политическо влияние, външна намеса и по този начин темата за това бива заглушена. Така се очертава картина, в която има грешно решение, но няма ясно назована причина за него. Почти в края на позицията на УЕФА, четем, че:
“Футболът е най-обичаният спорт в света, защото е красива игра, и му се има доверие, защото навсякъде се играе по едни и същи правила. Един турнир никога не е напълно изолирано събитие, а когато става дума за Световното първенство, той има силата да предизвиква положителни или отрицателни последици за играта като цяло.”
в което централна роля играе идеята, че проблемите около Световното първенство могат да рефлектират върху целия футболен свят, от който УЕФА също е значима част. В този смисъл вероятно тук намекът е, че тя също би могла да понесе щети от решенията, взети на Световното първенство.
Има грешка, но няма сгрешили
Освен че УЕФА дефинира ситуацията като погрешно и неправилно взето решение, друг проблем в нейната комуникация е, че тя е лишена от деятелност. По този начин УЕФА не търси отговорност у различните участници в създалата се ситуация. Това биха могли да бъдат Доналд Тръмп, Джани Инфантино, комисията, която се е произнесла по темата или други участници, но в крайна сметка УЕФА не приписва ефектите от решението по случая с Балогън, били те реални или потенциални, на никого. Още в първия абзац се пише, че “вчерашното решение…прекрачи червена линия”. Вниманието тук трябва да падне върху това, че не се отчита ролята на автора на решението, а самото решение се представя, като субект, който може да прекрачва граници. Решението се представя и като автор на прецедента, за който се говори, но не и въвлечените в него. По същия начин в края на текста се казва, че турнирът може да предизвика нежелани ефекти, а не конкретните хора, които ги произвеждат. В целия текст УЕФА никъде не споменава имена, институции, органи на управление или дори роли. Единственият случай, който в известна степен се различава е този, в който се говори за неспособността на “пазителите на правилата” да гарантират тяхното спазване. Но и там комуникацията на УЕФА е лаконична доколкото не става ясно - тези пазители сами ли са допуснали погазването на правилата или са били под натиска да го направят.
Премълчаването на участниците има и важна политическа функция. Ако политиката и футболът се мислят като отделни сфери, а политическата намеса във футболните решения — като недопустима, тогава неназоваването на възможното влияние на Доналд Тръмп върху ФИФА спестява допълнителни репутационни и политически щети за него. Действайки по този начин, УЕФА не просто заобикаля въпроса за политическия натиск, а оставя Тръмп извън прякото поле на отговорност.
В заключение следва да се отбележи, че като представя решението на ФИФА относно наказанието на Балогън като въпрос на неспазване на футболните регламенти, УЕФА изтласква други възможни гледни точки и линии на интерпретация. Те биха могли да отворят други мисловни посоки, през които проблемът да бъде мислен и коментиран в публичното пространство - водеща сред тях е темата за възможното политическо вмешателство в делата на ФИФА. Така акцентът пада върху пренебрегването на правилата, но не и върху въпроса кой е произвел това нарушение и при какви условия. В този смисъл комуникирането на проблема от страна на УЕФА изглежда като опит да не се види слонът в стаята - възможността за оказан политически натиск от страна на Доналд Тръмп.
Благодаря, че четеш „(ДЕ)КОДИРАНЕ“. Ако искаш да получаваш новите анализи, можеш да се абонираш безплатно и така да подкрепиш проекта.