Война без агресор и ядрен удар без извършител
Какво (не) каза Румен Радев за войната в Украйна?
Накратко: В брифинг пред журналисти премиерът Румен Радев коментира, че “можем да станем свидетели … на тактически ядрен удар" във войната в Украйна. В този текст проследявам как е устроено изказването му и какви функции изпълнява. Твърдя, че то работи чрез два механизма: заличаване на ролята на деятелите на агресията, с което се премълчава кой и защо я извършва, и чрез представяне на войната с езика на спортното състезание, с което войната бива представена като конкуренция между две равнопоставени държави, а не като отношение между агресор и жертва.
🔊 Аудио версия
Текстът е наличен и в аудио версия (AI-генериран глас).
Благодаря, че четеш „(ДЕ)КОДИРАНЕ“. За да получаваш новите анализи директно в пощата си, можеш да се абонираш безплатно - това е и начин да подкрепиш проекта.
Рядко може да се чуе как един министър-председател говори за потенциален ядрен удар. В брифинг пред журналисти българският премиер Румен Радев коментира войната на Русия срещу Украйна и допусна, че е възможно „да станем свидетели … на тактически ядрен удар", като същевременно изрази и желание това да не се случва. В статията се опитвам да проследя как функционира изказването му по тази тема, като анализирам само сегмента от брифинга, в който тя бе засегната — около две минути от общо близо четиринадесетминутното изявление.
Изказването на премиера по темата се разгърна след въпрос от страна на журналист, който попита следното: „Г-н Радев, все още ли смятате, че Русия не може да загуби войната срещу Украйна?" Отговорът му — обектът на настоящия анализ — е представен по-долу:
„Аз не виждам победител в тази война. И това е за мен най-притеснителното, защото всеки ден тази война, аз го казах преди години още – войната започва да разширява своя пространствен обхват. Случи ли се? Случи се! Вече имаме удари в дълбочина на 2500 км. Цяла Украйна в дълбочина е под удари. Русия скоро ще бъде чак, тя вече е в Сибир – тя е уязвима чак в Сибир. Вие как мислите? Не създава ли тревога това разрастване на пространствения обхват? Не създава ли тревога, не създава ли тревога тази ескалация, защото казах и на западните ни партньори – „Чернобил“ за много страни далеч на запад беше новина, но за нас, по-младите не знаете, но за нас „Чернобил“ беше реалност. И той се отрази върху здравето на хиляди хора. Виждаме как ежедневно има новини за атаки по ядрени централи, виждаме как расте ескалацията и можем да станем свидетели, не го пожелавам и наистина това не трябва да става, но на тактически ядрен удар. Вие тогава си отговорете на въпроса – до какво води това.
Прикриване на деятелността и мотивите зад действията
Основна характеристика на изказването на българския премиер е прикриването на извършителите на различните действия и на техните – реални или предполагаеми – мотиви. Изказвания като „войната започва да разширява своя пространствен обхват", „Цяла Украйна в дълбочина е под удари", „Виждаме как ежедневно има новини за атаки по ядрени централи" и „виждаме как расте ескалацията" не ни казват нищо относно въпроси като кой и защо нанася удари по Украйна и по ядрени централи и кой и защо повишава ескалацията. Общото между тези формулировки е, че действието е налице, а действащият отсъства: войната сама „разширява своя обхват", ударите просто се случват. Още по-сериозен е случаят с очаквания ядрен удар – казано е, че можем да станем свидетели на такъв, но не е казано кой и защо би го извършил. А между нападащата страна – Русия, и нападнатата – Украйна, само първата разполага с ядрено оръжие. Радев подчертава потенциалното събитие – възможен тактически ядрен удар – но премълчава дееца и неговата цел, заличавайки ролята на Русия в един такъв сценарий на насилие. Спестяването на подобна информация може да се разглежда като идеологически избор, чрез който да се прикрие ролята на агресора във войната. Следва да се отбележи, че премиерът Радев съвсем уместно тематизира значимостта на последиците от един такъв удар. Той обаче не проблематизира това дали следва някой да понесе отговорност за него — и ако да, каква — нито коментира дали едно такова действие би могло да намери каквото и да е оправдание.
Войната като спортно състезание
Важно в изказването на българския министър-председател е представянето на войната през призмата на спортното състезание. В първото изречение Радев заявява: „Аз не виждам победител в тази война". Подобно изказване задава перспектива, през която войната в Украйна може да бъде мислена – а именно като състезание между две държави. Макар мисленето за войната в термините на победата и загубата да изглежда естествено, то измества друг възможен прочит — на войната като отношение между жертва и агресор, между нападател и нападнат. Обективната действителност е, че двете държави имат различни цели – целта на агресора е да превзема територия, докато целта на жертвата е да защитава своята територия – и тези цели могат да бъдат изпълнени в по-голяма или по-малка степен в хода на войната. Оттук проличава метафоричният характер на говоренето за победа и загуба: за разлика от спорта, където е ясно кога един резултат е победа, във войната финалният резултат не винаги е така еднозначен.
Подобен тип говорене – за победители и победени – изгражда, дори извън това конкретно изказване, ново смислово поле, в което войната може да бъде мислена и разбирана: то предполага тя да се разглежда като конкуренция, а не като насилие, пораждащо отношения между жертва и агресор. Темата за страданието, което войната причинява, практически отсъства. По-късно в текста Радев коментира как Украйна търпи удари и че Русия също е уязвима, което носи конотацията на съревнование — на постоянна размяна на удари. Тук войната започва да звучи като симетрична размяна на удари между две страни, подобно на тенис мач, а не като отношение между нападател и нападната държава. В този пункт имплицитното приравняване на войната със спортно състезание функционира така, че да изключва перспективата за войната като отношение между жертва и агресор, изтласквайки от полезрението въпроса кой напада и кой се отбранява.
В заключение може да се твърди, че изказването на българския министър-председател Радев, макар и да звучи като акт на загриженост относно потенциалното разрастване на войната в Украйна, по-скоро конструира картина на война без страдание, в която агресията остава без име и без извършител. Не се проблематизира ролята на агресора и неговите мотиви, а самата война бива представяна като сблъсък и състезание между две държави, в което няма нито агресор, нито страдащи от агресия. Легитимността на воденето на война от страна на Русия не се поставя под въпрос — войната просто бива приемана като нещо, което се случва. Като факт.
Благодаря, че стигна дотук. Ако смяташ, че този анализ заслужава повече читатели, сподели го.