Една забрана, три обяснения: как bTV говори за случая „Мартин Атанасов“
От „този с чашата“ до „г-н Мартин Атанасов“ – как се оправдава отстраняването на един гост
Накратко: Отмененото участие на Мартин Атанасов в „Лице в лице“ по bTV получава три различни обяснения – вътре в екипа, пред самия него и в официалната позиция на телевизията. Проследявам как обяснението се сменя с всяка аудитория – от имплицитно позоваване на властова позиция и правомощия, през редакционни съображения, до морални ценности. Тази смяна разкрива механизъм на оправдаване на решение с характеристиките на цензура.
🔊 Аудио версия
Текстът е наличен и в аудио версия (AI-генериран глас).
Благодаря, че четеш „(ДЕ)КОДИРАНЕ“. За да получаваш новите анализи директно в пощата си, можеш да се абонираш безплатно - това е и начин да подкрепиш проекта.
Диагнозата, че българската медийна среда е влошена, е поставена отдавна. Преди по-малко от година от ефира на bTV бе свалена Мария Цънцарова - една от най-утвърдените водещи на сутрешен блок - и това доведе до остри публични критики и обвинения в цензура. Около седем месеца по-късно бе отменено участие на Мартин Атанасов, отличен с наградата „Будител на годината“, в едно от публицистичните предавания на същата телевизия. За предисторията на отмяната се разбра от екранни снимки на вътрешен чат, публикувани от самия Атанасов, според които решението идва след нареждане на директора „Новини, актуални предавания и спорт“. Само месеци след предишния скандал, случаят с Атанасов отключи същия тип реакции - и същите обвинения в цензура.
В този текст проследявам как bTV комуникира отмяната на участието в три текста, адресирани до три различни аудитории. Първият е публикуваната вътрешна кореспонденция между членове на екипа на телевизията, вторият - разговорът, в който отмяната е съобщена на самия Атанасов, а третият - официалната позиция на bTV по случая. Тезата ми е, че обяснението за едно и също решение се променя с всяка следваща аудитория, защото всяко от обясненията става неизползваемо пред следващата: това, което може да се каже вътре в екипа, не може да се каже на госта, а онова, което се казва вътре в екипа или на госта - не може да се каже на публиката. Именно тази смяна разкрива механизма на оправдаване на решение с характеристиките на цензура.
Разговорът зад кулисите
Първият текст показва как решението за отмяната е съобщено вътре в екипа. Той маркира момента, в който директорът „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV Асен Иванов научава, че Атанасов ще гостува. По-долу са представени неговите думи от чата, след като разбира кой е Мартин Атанасов (оригиналният правопис е запазен):
“Този с чашата ли .. никога” а след това добавя:
"Да ходи в Извън ефир .. може да го скрийншотнете и сложите в фейса”
“Този няма да стъпи в ефир на бтв, докато зависи от мен”
Макар че тук Иванов по-скоро съобщава, че планираното гостуване няма да се осъществи, между редовете се разчита и обяснение. Заявявайки, че „Този няма да стъпи в ефир на бтв, докато зависи от мен“, той обосновава решението си индиректно - чрез позицията си в йерархията и властта, която тя му дава. Сведена до същината си, обосновката гласи: „защото аз решавам“. Обяснението не минава нито през рационален довод (например че такъв гост няма да донесе рейтинг), нито през позоваване на ценности или принципи - макар и двете да са възможните обичайни начини да се обоснове подобно решение. То е сведено до волята на ръководителя.
Другата фраза - „Този с чашата ли .. никога“ - също предоставя имплицитно обяснение защо участието следва да отпадне. Отивайки под повърхността, разбираме, че „този с чашата“ е израз, който подчертава, че човекът, за когото се говори, има репутация (негативна в очите на директора на отдела) и тази репутация е като клеймо. Независимо от факта, че Атанасов е автор на два проекта - „Черна писта“ и „Диагноза България“, той е наречен „този с чашата“, вероятно поради символния жест, чрез който Мартин Атанасов подари на един от водещите на сутрешен блок чаша, с която изрази подкрепа към свалената от ефир Мария Цънцарова. Именно тази репутация - а не изричен довод - е основанието, поради което Атанасов е сметнат за негоден да гостува.
Разговорът с госта, който не гостува
В следващия разговор човек от екипа на bTV съобщава на Мартин Атанасов за отмяната на гостуването. Обяснението обаче се разминава с видяното във вътрешния чат: отказът е представен като резултат от човешка грешка - включване на две сходни здравни теми в едно и също предаване. Съобщението гласи:
… “няма как две теми здравни в едно предаване.”
Изборът на такова обяснение подсказва, че причината, видима във вътрешната комуникация - личната забрана на директора - не е била версията, която може да бъде съобщена на госта. Да му се каже, че „шефът е решил да не стъпва повече в ефир“, би повдигнало отново въпроса за цензура в bTV и за наличието на „черни списъци“ с нежелани гости - при това скоро след предишния голям скандал. Вероятно именно това съображение е наложило да се прибегне до редакционно обяснение - че двете теми не можели да се съберат в едно предаване. Наблюдението е важно по две причини. Първо, защото показва как обяснението се променя в зависимост от адресата. Второ, защото подсказва как редакционно съображение може да служи за параван: разговорите зад кулисите остават скрити, а навън излиза безобидна процедурна версия. Атанасов не е първият, който съобщава за отменено участие по bTV - но по-показателна от отделните случаи е самата логика на решението: взето еднолично, изнесено навън в по-приемлива версия.
Публичният разговор
Официалната позиция на bTV показва как вътрешногруповият разговор се трансформира за публиката. В нея - в първата половина на втория параграф - се представят обясненията защо Мартин Атанасов не е допуснат до ефир. Медията пише:
“Решението да откажем участие на г-н Мартин Атанасов е мое. За съжаление, при последното си гостуване в предаване на bTV, г-н Атанасов прояви целенасочена провокация и неуважение към наш водещ. Когато един гост използва ефира за предварително планирани демонстративни действия, това неизбежно поставя въпроси за доверието между него и редакцията, както и за целта на участието.”
Както може да бъде проследено, „този с чашата“ вече е наречен „г-н Мартин Атанасов“, а „докато зависи от мен“ вече е представено като „мое решение“. Друго съществено е, че недопускането на Атанасов до ефир се представя като „отказано участие“. Подобна конотация обаче изкривява фактическата обстановка: да се откаже участие предполага, че някой е помолил да бъде допуснат до ефира и след това му е било отказано. Така изборът на думата „откажем“ тихо прехвърля инициативата върху Атанасов - сякаш той е искал ефир, а не е бил поканен. В действителност ситуацията е обратната - Атанасов е бил поканен, участието му е било потвърдено, а след това - отменено.
По същество в официалната позиция на bTV се представят няколко обяснения защо участието на Мартин Атанасов е отменено. Те вече нямат нищо общо с редакционните аргументи за сходни здравни теми, нито с това, че решението е легитимно, защото произтича от определена властова инстанция. Вместо това решението се обяснява и обосновава чрез представяне на поведението на Атанасов като несъвместимо с ценности като взаимно уважение и доверие. На по-имплицитно ниво позицията оправдава решението, определяйки жеста му като „предварително планирани демонстративни действия“, поставящи под въпрос „целта на участието“. По този начин тя внушава, че действията му не съответстват на ценности като прозрачност и откритост. Тези реторични подходи функционират така, че едновременно дискредитират Мартин Атанасов и оправдават морално ситуация, която има характеристиките на цензура.
Трите текста очертават една последователна картина и разкриват механизъм на оправдаване на цензурата. В задкулисния разговор решението се обяснява и оправдава чрез едноличната власт върху редакционната политика и чрез стигматизирането на неудобни говорители. В разговора с гост, който в крайна сметка не гостува, решението се маскира с редакционни съображения, докато в публичната позиция се задействат общопризнати ценности, които да обосноват „моралността“ на едно решение с характеристиките на цензура. Изглежда, че такива решения могат да бъдат задействани еднолично, а впоследствие маскирани чрез процедурни аргументи. Така на второто ниво подобни решения могат да бъдат обяснени и прикрити, за да не стигнат до публичност. Моралното обосноваване пред публичността пък може да възникне, когато на предишното ниво стратегията на прикриване не сработи - и отново да направи такива изключващи решения социално приемливи. Анализираните тук механизми на оправдаване на решения, които изглеждат като цензура, могат да допринасят за влошеното състояние на медийната среда, доколкото имат потенциала да маскират и оправдават неприемливи от гледна точка на свободата на словото решения.
Благодаря, че стигна дотук. Ако смяташ, че този анализ заслужава повече читатели, сподели го.
Ако видиш изказване, заглавие или публично послание, което според теб заслужава анализ, остави го в коментар или ми го изпрати. Така читателите на „(ДЕ)КОДИРАНЕ“ могат да участват по-активно във формирането на темите и съдържанието.