Кой има право да пита властта?
Новата власт и превръщането на журналистическите въпроси от демократична норма в изключение
Накратко: В началото на мандата на новото Народно събрание депутатът от „Прогресивна България" Слави Василев заяви пред журналисти, че при работата си с медиите сам ще посочва кои от тях могат да му задават въпроси и кога. В статията се твърди, че с това изказване се легитимира ограничаването на един от стълбовете на демокрацията – отчетността на властта пред гражданите. Анализът разглежда три равнища: как възможността на журналистите да задават въпроси към политиците се превръща от норма в изключение, как ограничението се обосновава с „реда" и с обещание към избирателите, и как самата дума „ред", поради своята многозначност, не позволява да се разбере точно в името на какво се оправдава подобна мярка.
🔊 Аудио версия
Текстът е наличен и в аудио версия (AI-генериран глас).
Благодаря, че четеш „(ДЕ)КОДИРАНЕ“. За да получаваш новите анализи директно в пощата си, можеш да се абонираш безплатно - това е и начин да подкрепиш проекта.
Демокрацията, за разлика от тоталитарните режими, предполага, че управляващите следва да бъдат отчетни пред управляваните, т.е. пред гражданите. Зад този принцип стои убеждението, че политическата власт винаги трябва да съществува в условията на ограничения — и в този смисъл отчетността е един от фундаментите, които я удържат и възпират. Днес една от областите, в които управляващите най-пряко се отчитат — обяснявайки дали и как работата им служи в името на общото благо — е тази на медиите.
На едно от първите заседания на действащото Народно събрание депутатът от „Прогресивна България" Слави Василев обяви как оттук нататък ще протича общуването му с журналистите. Именно това изказване е обект на анализ тук. Тезата ми е, че чрез него Василев се опитва да легитимира ограничаването на едно важно измерение на политическата отчетност: възможността на парламентарните журналисти да задават въпроси на представителите на управляващото мнозинство. Подобен опит отслабва демократичния процес, защото поставя под съмнение един от неговите основни механизми — публичния контрол върху властта. Самото изказване е представено по-долу, с минимални съкращения и без прекъсванията, които затрудняват четенето:
„Моля ви и нещо друго да предложа като начин на работа. Той ще бъде начин на работа с мен, другите колеги предполагам ще последват също. Когато излизаме за изявление пред медиите, ние идваме и ви казваме, каквото имаме да ви казваме. Когато имаме време за въпроси ще ви кажа… Когато имаме време за въпроси както е сега, аз тогава ще посочвам няколко души, които ще дам думата за въпрос…Уверявам ви, казвам го за това, не защото имам желание аз да ръководя процеса, а защото трябва да има някакъв ред. Този ред, който ние обещахме на избирателите си, ще гледаме да го въведем и тук и това няма да е за сметка на комуникацията, която ще имаме.“
Между редовете
С думите „когато имаме време за въпроси, както е сега, аз тогава ще посочвам няколко души, които ще дам думата за въпрос” Василев индиректно съобщава, че възможността на журналистите да питат вече няма да е норма, а изключение. При това изразът „както е сега” върши двойна работа — представя това изключение като вече действаща практика.
По същество това е опит за практическо отменяне на принципа на отчетност, тъй като изначало той се състои в това, че журналистите могат да налагат кой, кога и на какви въпроси да отговаря. Свободата да се отправи въпрос — без питащият да е предварително избран от питания — е практическо условие за нея. В новия ред въпросите намират място само ако депутатите преценят, че имат време. Така ролята на парламентарните журналисти се променя. От участници в демократичния процес, които следят дали властта работи в името на общото благо, те се превръщат в допълнение към парламентарния живот — а пространството за отчетност се свива.
Още по-обезпокоителен е другият аспект на предложеното от Василев — той сам да посочва кой може да задава въпроси и кой не, без дори да каже по какви критерии. Равнопоставеността е един от основните принципи на демокрацията, а моделът на работа с медиите, защитаван от Василев я подкопава: шансът да бъде зададен въпрос започва да зависи от преценката на самия питан. Така се обръща и властовото отношение — не журналистът поставя политика в позицията да отговаря, а политикът решава кой да го пита.
Обосновката
Стремежът за демонтиране на демократичния принцип на политическата отчетност бива обоснован и оправдан в името на „реда“. Възможността на журналистите да задават въпросите си към едни или други политици, свободно, и в среда на равенство, в изказването на Василев бива имплицитно представена като несъвместима с този ред. В този пункт несъвместимостта с „реда“ функционира като обяснение и обосновка, на въпроса защо въобще е необходимо въвеждането на нов начин на работа с журналистите от страна на мнозинството.
В изказването има още една част, която заслужава внимание – че този ред е представен като част от обещанията на партията на Василев към нейните избиратели. Позоваването е важно, защото представя ограничаването на журналистите да задават въпроси, не като лична или партийна инициатива, а като ангажимент към по-висша инстанция каквато са избирателите. Така не само, че личната и партийна отговорност се снема, а действието се представя като съвместимо с политическия морал.
Смисловият потенциал на думата „ред“
Делегитимирането на отчетността чрез стремежа към „ред" поставя въпроса какво всъщност означава тази дума. Думите понякога могат да носят висок смислов потенциал – набор от значения, които говорещият може да вложи и слушащият да долови без да е задължително вложеният и доловеният смисъл да са едни и същи. Думата „ред“ е типичен пример в това отношение, като нейните употреби могат да предизвикат различни интерепретации.
В случая контекстът позволява някои от значенията да бъдат изключени (това е негово свойство), но остават няколко уместни значения на думата „ред". Според Речника на българския език тук са приложими поне три значения: ред като установено състояние на нещата; ред като правила; и ред като режим. Най-вписващи се в контекста на първата употреба на думата са значенията, които се отнасят до правилата и до установеното състояние. Последното изречение, в което Василев казва „Този ред, който ние обещахме на избирателите си, ще гледаме да го въведем и тук", прави още по-трудно да се разграничи еднозначно в името на какво отчетността като фундамент на демокрацията бива делегитимирана – в името на ново състояние на политическия процес, в името на нови правила, по които да протича политическият живот, или в името на нов политически режим, в който едноличното управление доминира над контрола и ограниченията върху властта.
Контролът върху властта вероятно никога не е бил желан от тези, които я упражняват, но е доказал своята полезност за обществото като цяло. В този смисъл опитите за неговото делегитимиране и демонтиране не следва да будят изненада. В статията видяхме как механизмите за отчетност могат да бъдат отречени просто със съобщението, че вече ще се действа по различен начин, и как могат да бъдат подкопани в името на многозначната дума „ред". С други думи, проследихме как принципът на отчетността, който задължава управляващото мнозинство да бъде отчетно пред гражданите, се делегитимира в името на нещо абстрактно, смътно и неясно.
Някой вероятно би възразил, че това е само едно изказване и от него не могат да се правят големи изводи. Подобна теза има своите основания, но в това изказване срещаме опит за предефиниране на отношенията между власт и медии – в полза на властта и в ущърб на медиите. Индикация, че това може да е повече от единично изказване – по-скоро нов режим на правене на политика, в който отчетността и контролът върху властта не са желани – е празнината в медийните изяви на българския премиер. Към момента на писане те се свеждат до кратки брифинги, без интервю пред авторитетни журналисти в телевизия, радио или подкаст. Тези знаци налагат темата да бъде проследявана и занапред.
Благодаря, че стигна дотук. Ако смяташ, че този анализ заслужава повече читатели, сподели го.
Ако видиш изказване, заглавие или публично послание, което според теб заслужава анализ, остави го в коментар или ми го изпрати. Така читателите на „(ДЕ)КОДИРАНЕ“ могат да участват по-активно във формирането на темите и съдържанието.