Демокрация, която заг(н)ива?
Как новата власт ограничава демократичния контрол, въвеждайки по-малко въпроси и по-малко отчетност.
Накратко: На парламентарните избори през април „Прогресивна България" спечели мнозинство в българския парламент, което ѝ даде ресурса и възможността да предефинира правилата на политическия живот в страната. Управляващата партия инициира промени в правилника за дейността на Народното събрание, в Изборния кодекс и в начина на работа с медиите. В текста показвам, че тези промени, макар и в различни области, следват една и съща логика: целят да преформатират политическата среда така, че да блокират отчетността и контрола върху властта и да създадат поле за безотчетни действия. Тези процеси изразяват загниването на демокрацията в страната, доколкото са ясна индикация за погазването на механизмите и принципите на демократичен контрол върху политическата власт.
🔊 Аудио версия
Текстът е наличен и в аудио версия (AI-генериран глас).
Благодаря, че четеш „(ДЕ)КОДИРАНЕ“. За да получаваш новите анализи директно в пощата си, можеш да се абонираш безплатно - това е и начин да подкрепиш проекта.
Ако погледнем различните индекси, изследващи качеството на демократичния процес в света, ще видим, че българската демокрация не функционира оптимално. Множество проблеми отдалечават България от европейските стандарти за демокрация. Нещо повече - в последните над 15 години не само че липсва прогрес в тази посока, но няма да е пресилено да се каже, че се наблюдава отстъпление от нормите в страната, установени в първото десетилетие на XXI в.
С идването на власт на новото правителство се появиха някои тревожни сигнали за ерозия на демократичния процес в България. Макар на пръв поглед да не изглеждат свързани, те очертават една отчетлива тенденция, която се изразява във възпрепятстване на опитите политическата власт да бъде контролирана и поставяна в условия на отчетност – важен белег и индикатор за демократичност.
Дисбалансиране на парламентарния живот
Още в началото на дейността на новото Народно събрание бяха приети редица промени, които практически обезсилват възможностите на опозицията да упражнява контрол над изпълнителната власт. Една от най-коментираните от тях бе тази, според която за внасянето на предложение за създаване на временна комисия вече ще са нужни подписите на най-малко 48 народни представители, докато преди всяка парламентарна група можеше самостоятелно да внесе такова предложение. Единствената група в парламента, която в момента прескача този праг самостоятелно, е тази на управляващото мнозинство, а с оглед на силно разединената опозиция няма никакво съмнение, че това ограничение работи в полза на управляващите, доколкото затруднява извеждането на потенциално неудобни за властта теми на дневен ред и създаването на комисии по тях.
Друго значимо изменение засяга т.нар. „ден на опозицията“ - първата сряда на всеки месец. Досега всяка парламентарна група можеше да включи в дневния ред по една точка, която задължително се разглежда по същество, включително предложение за изслушване. В новия правилник е премахната възможността предложението за изслушване да бъде включвано като гарантирана точка в рамките на този ден. Макар останалите форми на парламентарен контрол да се запазват, промяната стеснява полето за действие на опозицията и засилва контрола на мнозинството върху дневния ред, ограничавайки възможностите за това изпълнителната власт да бъде поставяна под контрол и отчетност.
Друго ограничение върху изпълнителната власт, което отпадна се състои в това, че вече министър-председателят и министрите могат при посочените в правилника основания да отлагат устните си отговори към народните представители, без да е определен максимален брой отлагания за разлика от преди, когато това отлагане можеше да бъде не повече от два пъти. Премахнато бе и задължението за тези от тях, които не са отговорили в законния срок на въпрос или питане, да се явят лично в 10-дневен срок пред Народното събрание и да дадат обяснение за неизпълнението на това задължение.
Промяна има и при достъпа до институционална информация. Отделният народен представител запазва право да получава информация, но вече не и изрично формулирано право за получаване на документи - формулировка, която присъстваше в правилника на предходното Народно събрание. По този начин освен, че се ограничават възможностите за контрол над изпълнителната власт, се потискат и потенциалните опити опозицията да изисква отчетност над други институции, в които тепърва ще бъдат ситуирани представители на новата власт.
Без да е нужно да се изброяват всички промени, свързани с парламентарния живот, става ясно, че посоката на тези действия и предложения е само една: властта да стане по-безотчетна, а инструментите за контрол върху нея - по-малко и по-труднодостъпни. Новият правилник дава по-голяма свобода на изпълнителната власт да избягва въпроси и теми, които могат да бъдат неудобни за управляващите и ограничава възможностите на опозицията да птотиводейства на упражняващите политическата власт в страната.
Работата с журналистите
Трансформация следваше да претърпи и общуването с парламентарните журналисти. Досега те можеха свободно да отправят въпросите си към представителите на мнозинството, но депутатът от управляващата „Прогресивна България" Слави Василев обяви, че занапред, когато има време за въпроси, ще се спира и сам ще посочва кои от тях могат да го питат - като допусна, че това вероятно ще стане практика и при колегите му. Ключовото тук е как правото на журналистите (и в известен смисъл задължението им) да задават въпроси се превръща в привилегия на посочените малцина. По същество това е стъпка към отмяна на политическата отчетност и към свеждане на журналистите до проводници на съобщенията на властта, вместо да бъдат гаранти за демократичния процес. Погледнато редом с промените в парламентарния правилник, това не е изолиран случай, а част от очертаваща се тенденция, в която управляващите се опитват да сведат отчетността и контрола върху себе си до минимум.
Повече по темата може да намерите тук.
Опитът за контрол върху социалните медии
В контекста на промените в Изборния кодекс управляващата партия излезе с предложение, което впоследствие оттегли: ЦИК да следи агитацията в социалните мрежи и личните блогове. Идеята събуди опасения за ограничаване на свободата на словото и за колизия с Конституцията, но на друго равнище тя издава тоталитарни рефлекси и мислене, несъвместимо с ценностите на демокрацията. Въпреки че тези предложения бяха оттеглени, те не обезсилват сигнала, който изпращат, доколкото показват какво управляващите смятат за мислимо и допустимо да бъде предложено.
Премиерът и медиите
Скоро след като бяха оповестени новите предложения, премиерът Румен Радев даде кратък брифинг пред медии. Впечатление направи, че микрофоните бяха необичайно малко на брой. Журналист от телевизия „Евроком”, критичен към всяка власт и неприсъствал на брифинга, загатна, че причината може да е „подбиране” на медиите, въпреки че това остава само в сферата на допускането.
Отвъд допускането обаче стои проверим и по-съществен факт, а именно липсата на интервюта на българския министър-председател. Медийните му изяви се изчерпват основно с кратки брифинги и обръщения от Министерския съвет - жанрове, в които той държи контрола върху взаимодействието с журналистите. За разлика от тези форми, телевизионното или подкаст интервюто, предполага за предварително планиран и систематичен разговор, в който интервюираният е подложен на далеч по-сериозна отчетност и където принудата да отговаря и да следва журналиста действа с по-голяма сила. При брифинга той може да не отговори, да пренасочи разговора или да си тръгне по всяко време. В този смисъл отсъствието на интервюта може да бъде прочетено като знак, че най-висшият представител на изпълнителната власт не смята за необходимо да се отчита пред обществеността за неговите действия и тези на ръководеното от него правителство. Основание за това дава и идеята на Василев за комуникацията му с журналистите - идея, която е абсолютно несъвместима с демократичните норми.
Общата логика
Всичко изброено се вмества в една логика на политическо действие, според която контролът върху властта следва да бъде сведен до минимум, а съществуването ѝ – улеснено, чрез ситуирането ѝ в среда на безотчетност. Тези процеси са индикация, за това че демократичният ред и норми в българското общество, които и без това не са докрай утвърдени, са в процес на бавно загниване. Колко ще продължи този процес и дали ще доведе до окончателно разпадане на крехките демократични институции в България, тепърва ще видим. Засега действията и намеренията на новата власт са обезпокоителни и дават основание да се смята, че властта мисли повече за собствения си комфорт, отколкото за правилата на демокрацията.
Благодаря, че стигна дотук. Ако смяташ, че този анализ заслужава повече читатели, сподели го.
Ако видиш изказване, заглавие или публично послание, което според теб заслужава анализ, остави го в коментар или ми го изпрати. Така читателите на „(ДЕ)КОДИРАНЕ“ могат да участват по-активно във формирането на темите и съдържанието.