Държавата говори за дрона: (не)скритото в езика на институциите
Три особености в езика, с който държавата съобщи за взривения дрон
Накратко: В събота институциите съобщиха, че дрон е навлязъл в българското въздушно пространство и се е взривил на 100 метра навътре в територията, край границата с Румъния. В този текст проследявам три особености в езика, с който случаят беше съобщен по време на специален брифинг. Първо, случилото се е рамкирано безалтернативно като „инцидент“, за сметка на други възможни прочити. Второ, премълчано е кой изпраща дроновете в Румъния и ракетите в Полша — аналогични случаи, споменати в самия брифинг, при положение че Варшава и Букурещ вече са го назовали. Трето, войната в Украйна отсъства като контекст. Твърдя, че и трите специфики на езика на институциите работят в една посока, изтласквайки възможността Русия да бъде мислена като потенциален инициатор на подобни събития.
🔊 Аудио версия
Текстът е наличен и в аудио версия (AI-генериран глас).
Благодаря, че четеш „(ДЕ)КОДИРАНЕ“. За да получаваш новите анализи директно в пощата си, можеш да се абонираш безплатно - това е и начин да подкрепиш проекта.
В събота сутринта, в брифинг след извънредно заседание на Съвета по сигурността, българският министър-председател съобщи, че дрон е навлязъл във въздушното пространство на страната и се е взривил на 100 метра навътре от границата. По-късно Министерството на отбраната обяви първоначална версия: анализът на останките сочи най-вероятно дрон-примамка, тип, широко използван от украинските въоръжени сили, като към момента няма данни за преднамереност. Според други експерти сред, които и бившия военен министър, е възможна руска намеса в случая. Тук задачата не е да се проследява какъв е бил дронът, а как институциите комуникираха ситуацията в брифинга, посветен на събитието, като се цели да се откроят някои не толкова видими аспекти на тази комуникация.
Един „инцидент”
Езикът е важен, защото чрез него реалността може да бъде представяна по един или по друг начин. Изборът на една дума за смекта на друга може да променя целия смисъл в едно изречение. Следователно чрез подбора на различни думи могат да се изграждат различни версии на реалността. Една от ключовите думи в институционалната реторика на българската държава относно взривилия се дрон в близост до границата с Румъния е думата „инцидент”. Тя се появява три пъти в брифинга, на който институциите съобщиха за навлезлия в България дрон. В допълнение на това — думата „инцидент” се среща още два пъти във фейсбук статус по темата на премиера Радев.
В тази ситуация подборът на думи е важен, тъй като за същото събитие би могла да бъде зададена и различна перспектива, от която то да бъде разбирано — като „провокация”, „атака” или „нападение” например. За разлика от „атака” или „нападение” (но и не само) говоренето за инцидент предполага, че става дума за нещо непредвидено и непреднамерено, зад което няма деятел, като по този начин рамкирането на събитието като инцидент стеснява възможността да се говори за „жертва” и „агресор”, за страна, която е провокатор и за страна, която е провокирана.
Подобна реторика (че това е „инцидент”) може да бъде разбрана, доколкото брифингът е даден в момент, в който държавата все още няма достатъчно информация. И все пак си струва да се отбележи, че тази липса на информация не следва наивно веднага да се разбира само като предпазливост, доколкото задава определен начин, по който събитието да бъде мислено.
С това говоренето за „инцидент” не изчерпва скритото, което научаваме от брифинга. В своето говорене и писане ние можем да се ангажираме повече или по-малко с това дали едно изказване е истина, можем да бъдем повече или по-малко категорични. Нека видим следния цитат от българския премиер:
„В 8:10 ч. тази сутрин имаме инцидент – нахлуване на дрон в българското въздушно пространство и взривяване на дрона на 100 метра навътре в българската граница от посока Румъния.”
Ключовото тук е фразата „имаме инцидент”. Говорещият изразява висока степен на категоричност, че случилото се е именно инцидент, а не нещо друго. По този начин „инцидентът” е представен като факт, а не като интерпретация. Съществуват начини твърдението, че това е инцидент, да бъде представено като версия и възможна интерпретация, а не като факт, оставяйки възможности събитието да се мисли и през други схеми на интерпретация. Чрез изрази като „вероятно това е инцидент”, „допускаме, че става дума за инцидент”, „по първоначални данни става дума за инцидент” или „работим по версията, че е инцидент” категоричността би била смекчена, а за читателя биха останали и други посоки на мислене за случилото се.
В обобщение, в говоренето за инцидент се откриват две скрити неща — изграждането на версията, че това е инцидент, а не провокация или нападение, и представянето на тази версия като истинен факт чрез категорични изрази като „имаме инцидент” и „този инцидент”.
Ракети и дронове без изпращач
За да разберем какво остава скрито и неназовано в изказването на българския премиер, особено полезен е следващият цитат:
„Следващата седмица, в началото, ще има Северноатлантически съвет, където Полша ще представи информация за случаи с балистични ракети над нейна територия и останки от тях. Румъния ще предостави информация за дроновете, свалени на нейна територия.”
Когато българският министър-председател говори за „случаи с балистични ракети” над територията на Полша, той премълчава чии са ракетите и чия е отговорността за това те да са там. Нещата не стоят по различен начин, що се отнася до „дроновете, свалени” на територията на Румъния. И в двата случая — и в Полша, и в Румъния — официалните позиции сочат Русия: Варшава определи падналия обект като руска ракета Х-101, докато румънските власти публично свързаха нарушенията с Русия.
Това по-скоро е модел на говорене, отколкото случаен подбор на думи. В самия брифинг премиерът казва: „В резултат на това, което се случи преди две седмици в Румъния, бяха свалени три дрона тип „Шахед“ от военно-въздушните сили на Румъния” — формулировка, в която изпращачът отново не е назован. Министърът на отбраната говори по същия начин за „свалените дронове от военно-въздушните сили на Румъния“. А в свой фейсбук статус по темата премиерът пише: „В резултат на свалените три дрона от типа „Шахед“ от ВВС на Румъния през изминалите седмици“.
Тук моделът се вижда с особена яснота. Назован е типът на дрона. Назована е държавата, която го е свалила. Не е назован този, който го изпраща. Струва си да се отбележи и разликата спрямо предишния случай. При дрона край Кардам неназоваването на деятел може да бъде обяснено с липсата на информация — в момента на брифинга произходът наистина не е установен. Тук такова обяснение не е налично: позициите на Полша и Румъния са публични и еднозначни.
Мотивите зад подобен модел могат да бъдат различни и тук езиковият анализ се сблъсква със своите ограничения. Премълчаването може да бъде резултат от стремеж да се избегнат интерпретации, според които българското правителство упреква индиректно Русия като агресор — тоест може да бъде разчетено като белег на дипломатичност. Може, от друга страна, да бъде и целенасочено, съобразено с вътрешнополитически съображения и в частност с нагласите на част от електората на партията на премиера. Възможни са и други обяснения също така, като изборът между тях не може да бъде направен само от езика на брифинга.
Това, което може да се констатира, е ефектът, който един такъв модел на говорене може да произведе: в този модел ролята на Русия остава неназована — включително там, където други държави вече са я назовали. Моделът не се появява за пръв път: в текста „Война без агресор и ядрен удар без извършител" проследих как в друг брифинг премиерът допуска възможен тактически ядрен удар, без да назове кой би го извършил.
Тук проличава с още по-голяма сила значението на настояването, че става дума за „инцидент“. Чрез това рамкиране случаят се представя като единично и изолирано събитие, вместо да бъде вписан в по-широката поредица от прониквания на военни обекти във въздушното пространство на държави от региона в контекста на войната в Украйна.
Изключване на контекста
Извън фокуса на изказването на институциите остава още едно нещо — военният контекст, в който се случва всичко това. Войната в Украйна не присъства по никакъв експлицитен начин в брифинга.
Това не означава, че тя отсъства напълно. В брифинга се говори за балистични ракети над Полша и за свалени дронове над Румъния. Тези препратки обаче въвеждат единствено следствията — паднали обекти, останки, без да говорят за условията, които ги пораждат. Присъстват ефектите от войната, но не и самата война.
От гледна точка на информационната функция на брифинга в него е казано много за случилото се, за действията на държавата и за предвидените мерки, но не и за военно-политическите условия, при които появата на подобен дрон в региона става разбираема. Така отделната ситуация с дрона е представена като проблем за българската национална сигурност, докато контекстът, който би могъл да обясни появата му, е изключен. Събитието се конструира като отделен „инцидент”, а не като възможно следствие от преливането на войната отвъд границите на Украйна. С други думи, въпросът защо изобщо има дрон на българска територия остава неразгледан.
До такава степен дронът е откъснат от онова, което би обяснило появата му, че на много места в текста думата „дрон” може да бъде заменена с „космически кораб на извънземни” и логиката на брифинга да остане почти същата. И в двата случая обектът просто се появява отнякъде на българска територия, без да бъде разказана историята, която предхожда появата му.
Общото между тези три характеристики на обръщението е, че те работят в една и съща посока. Настояването, че става дума за „инцидент“, а не например за провокация или нападение, премълчаването на деятеля зад изпращането на дроновете в Румъния и ракетата в Полша и изключването на военния контекст, в който дронът навлиза в българското въздушно пространство, изграждат определен модел за интерпретация на случилото се, в който възможността Русия да бъде мислена като потенциален инициатор е силно потисната.
Наративът, че това е „инцидент“, изтласква на заден план въпроса за преднамереността, за наличието на конкретен деятел и за възможна целенасоченост, и акцентира върху случайността, като по този начин отслабва и възможността случилото се да бъде мислено през идеята за агресия. Премълчаването на позициите на официалните власти в Полша и Румъния, че именно Русия стои зад няколко подобни случая, допълнително ограничава възможността случилото се да бъде интерпретирано в тази посока. Изключването на самата война в Украйна от контекста прави още една стъпка: то откъсва появата на дрона от по-широкия военно-политически процес, иницииран и воден от Русия, в рамките на който подобни прониквания стават разбираеми. Така Русия отсъства не само като възможен деятел, но и войната, която тя води, отсъства като възможна причинна рамка за интерпретация на случилото се.
Благодаря, че стигна дотук. Ако смяташ, че този анализ заслужава повече читатели, сподели го.
Ако видиш изказване, заглавие или публично послание, което според теб заслужава анализ, остави го в коментар или ми го изпрати. Така читателите на „(ДЕ)КОДИРАНЕ“ могат да участват по-активно във формирането на темите и съдържанието.