Първи месец в Substack. Месечен обзор: юли 2026
Акцентите от първия месец на „(ДЕ)КОДИРАНЕ"
🔊 Аудио версия
Текстът е наличен и в аудио версия (AI-генериран глас).
Благодаря, че четеш „(ДЕ)КОДИРАНЕ“. За да получаваш новите анализи директно в пощата си, можеш да се абонираш безплатно - това е и начин да подкрепиш проекта.
Първият месец на „(ДЕ)КОДИРАНЕ“ измина с много нови емоции, ентусиазъм и теми за анализ. Вместо да разказвам личните си преживявания около началото на проекта, тук ще се опитам да систематизирам за какво писах през юли, на какво се натъкнах и какво ново се очертава на хоризонта.
Писах за футбол…
В първата си статия тук показах как ФИФА разширява кръга от аргументи, с които легитимира правилото за паузи за хидратация. Разчетох това като опит да се компенсира дефицитът на легитимност на правило, за което съществуват подозрения, че е въведено с икономически, а не с футболни мотиви. Тази интерпретация изглежда още по-уместна в контекста на последвалото предложение част от правата върху Световното първенство да бъдат продадени на частни инвеститори - израз на аспирациите на ФИФА да трансформира футбола в машина за пари.
Вторият текст също бе за футбол. В него анализирах позицията на УЕФА по отмененото по време на Световното първенство наказание от страна на ФИФА на американския нападател Фоларин Балогън — отмяна, несъвместима с действащите правила. Макар да бяха изразени множество съмнения, че промяната идва под натиска на американския президент Доналд Тръмп, в комуникацията на УЕФА темата остана премълчана. Подобни премълчавания не са случайни, а стратегически. Макар проблемът да е назоваван, то неговият източник бива пропуснат - факт, който показва, че така конструиран, текстът експлицира проблем, но и прикрива вина.
Писах за медии…
В статията „Една забрана, три обяснения: как bTV говори за случая „Мартин Атанасов“ проследих един механизъм, който може да бъде интерпретиран като форма на редакционно изключване и цензура. В bTV вече уговорено гостуване на Мартин Атанасов беше отменено, но аргументите, с които решението се обосновава пред публиката, се разминават с онези, които се появяват във вътрешната комуникация и пред самия гост. Случаят показва как един гост може да бъде изваден от ефира, а телевизията да генерира социално приемливи обяснения - от редакционни съображения, според които не може да има две идентични теми в едно предаване, до представянето на неговото поведение като несъвместимо с морални ценности.
Във втория текст, посветен на това как медиите изграждат смисъл се занимах с това как, произвеждайки на пръв поглед идентични заглавия за едно и също събитие, медиите могат да задават съвсем различни посоки, в които то да бъде мислено. Заглавията около връчената от Иран нота на България представяха случая ту като реакция, ту като предупреждение, а българската роля в конфликта - от акт на агресия до подпомагане.
Писах за новата власт и за демокрацията…
В статията „Предишните са виновни“: как работи реториката на новата власт в България" разгледах един от основните елементи на реториката на новата власт в България - обвиненията срещу „предишните”. В текста твърдя, че тази привидно обикновена критика изпълнява няколко функции едновременно: изгражда идентичност, като позволява на „новите” да се разграничат от „предишните”; поставя всички политически противници под общ знаменател; и размива отговорността на настоящите управляващи за участието им в предишни управления. Останалите функции - вменяването на вина, представянето на гражданите като жертва на предишните управления и легитимирането на собствени действия са разгърнати в самия текст.
Анализите на реториката на новата власт включиха и статия относно това, как тя заличава ролята на Русия като военен агресор, и ролята на Украйна като жертва на тази агресия, а също така и статия, анализираща механизмите на делегитимация на демократичния контрол върху представители на новата власт в България. В Последния анализ за месеца се опитах да потърся допирните точки между различните инициативи на новата власт, питайки загнива ли българската демокрация?
Пресечната точка
Макар и на различни теми, статиите споделят нещо много общо: във всяка от тях говорещите използваха езика, за да се позиционират по-добре, да постигнат желана ситуация, да представят реалността по един или друг начин, който е благоприятен за тях. Казано с други думи, общото се състои в това, че различните институции и участници в публичния живот използваха езика като ресурс, с който могат да постигат своите цели, като инструмент, който могат да използват за удовлетворяване на техните стремежи.
ФИФА се опита да компенсира недоволството на феновете относно едно правило с нови аргументи, като едновременно с това ги убеждава, че то е добро. УЕФА използва възможностите, които езикът дава, за да премълчи съмненията за ролята на американския президент, без да назове слона в стаята: назоваване, което потенциално би ѝ навредило. bTV от друга страна използва езика, за да оправдае отстраняването на гост от ефира си по два различни начина, единия пред самия гост, другия пред публиката. Докато новите властимащи използваха езика, за да конструират своя политическа идентичност, да легитимират решенията си и да отслабят основанията за контрол над тях.
Какво предстои през август
В момента работя по структурата и формата на две нови рубрики.
Първата ще бъде посветена на кратки анализи на конкретни изказвания, отделни фрази или важни фрагменти от публичния дискурс. Идеята е да се публикуват анализи, които не са подходящи за дълги текстове, защото понякога една дума или едно изречение могат да обяснят повече от цял текст. Мисля, че този формат ще обогати „(ДЕ)КОДИРАНЕ“, без да изисква от читателя времето и вниманието, които предполага формата на дългия анализ.
Втората рубрика ще се занимава с езика на миналото: как се е говорело за политиката и обществото около важни събития от близкото и по-далечно минало. Ще проследявам какъв е бил този език, какви функции е изпълнявал, колко от него е останал и как се е трансформирал. Макар да изглежда, че е за миналото, тази рубрика ще бъде повече за настоящето, а сравнителният метод ще бъде важен помощник в разбирането на промяната.
Първият месец донесе доверие и интерес към „(ДЕ)КОДИРАНЕ“. Надявам се през август проектът да продължи да се развива - с повече яснота, по-добри текстове и нови посоки. Благодаря на всеки, който чете, споделя, коментира или по друг начин подкрепя проекта.